Около тази терапия витаят много легенди. Нека внесем яснота и разбием най-често срещаните от тях: ​

Мит 1: „Колкото повече боли, толкова по-добре работи.“ ​

Реалност: Това е най-голямата заблуда. Ако болката е толкова силна, че ви кара да затаите дъх или да стегнете цялото си тяло, масажът става контрапродуктивен. Тялото преминава в режим на защита и мускулите се стягат още повече. Добрият терапевт работи на границата на дискомфорта, но никога отвъд нея. ​

Мит 2: „Масажистът ще ‘изстиска’ токсините от мен.“ ​

Реалност: Въпреки че често се използва изразът „изхвърляне на токсини“, тялото ви има черен дроб и бъбреци за тази работа. Масажът просто подобрява кръвообращението и лимфния дренаж, което помага на тези органи да си вършат работата по-ефективно. Пиенето на вода след масаж е важно не за „измиване“ на отрови, а за рехидратация на мускулната тъкан. ​

Мит 3: „Едно посещение ще реши всичките ми проблеми.“ ​

Реалност: Хроничното напрежение, трупано с месеци или години, не изчезва за 60 минути. Мислете за дълбокотъканния масаж като за тренировка – нужни са постоянство и серия от процедури, за да се постигне трайно пренастройване на мускулите и стойката. ​

Мит 4: „Дълбокотъканният масаж е просто ‘силен’ класически масаж.“

​Реалност: Силата е само един от елементите. Основната разлика е в техниката и целта. Докато класическият масаж цели общо отпускане, дълбокотъканният използва специфична анатомична прецизност, за да се фокусира върху конкретни мускулни групи и техните обвивки (фасции). ​

Мит 5: „Ако имам синини на следващия ден, значи масажът е бил добър.“ ​

Реалност: Синините не са цел на терапията. Въпреки че понякога се случват при хора с по-чувствителни капиляри, те обикновено са знак за прекалено агресивна работа. Целта е мускулно освобождаване, а не травмиране на тъканите.