Антицелулитният масаж с вендузи представлява вид механична вакуумна терапия, при която чрез създаване на отрицателно налягане се предизвиква локално изтегляне на кожата и подлежащите тъкани. Този вид интервенция намира широко приложение в естетичната и рехабилитационната медицина, особено при терапия, насочена към редуциране на целулита (гиноидна липодистрофия).

 

Каква е терапевтичната стойност на вендузите в контекста на антицелулитния масаж:

1. Подобрение на микроциркулацията и капилярната перфузия

Вакуумният ефект повишава периферната циркулация и увеличава кръвния поток в третираната зона. Това подобрява трофиката на тъканите, като улеснява доставката на кислород и хранителни вещества и допринася за елиминирането на метаболитните отпадъци.

2. Стимулация на лимфния ток

Механичното въздействие на вендузите подпомага активирането на лимфната циркулация, което е от ключово значение за редуцирането на интерстициалния оток и извеждането на токсините от тялото. Подобреният лимфен ток спомага за намаляване на фиброзните натрупвания и задържаните на течности – основни характеристики на целулита.

3. Мобилизация на подкожна мастна тъкан

Създаденият вакуум предизвиква механично дразнене на адипознатата тъкан, което води до „разбиване“ на структурата на мастните натрупвания (адипоцитите), като ги прави по-достъпни за метаболитни процеси и елиминиране. Макар механизмът да не е напълно изясен, смята се, че това подпомага ремоделирането на подкожната структура.

4. Стимулиране на синтеза на колаген и еластин

Чрез индуциране на локална хиперемия и микротравми, вакуумната терапия може да активира фибробластитите в дермалната тъкан и по този начин да засили синтеза на структурни протеини като колаген и еластин. Това води до подобряване на еластичността и текстурата на кожата.

5. Миорелаксиращ и аналгетичен ефект

Допълнителен терапевтичен ефект на вендузите е въздействието върху мускулния тонус и възприемането на болката (чрез повлияване на рецепторите)  –  постига се отпускане на мускулатурата и облекчаване на локализирано напрежение и дискомфорт.

Заключение:

Приложението на вендузи в антицелулитния масаж има потенциална терапевтична стойност, базирана на подобряване на локалната хемодинамика, лимфния ток, тъканната оксигенация и структурната ремоделация на кожата и подкожието. При правилно приложение и в съчетание с други фактори (физическа активност, хранителен режим, хидратация), терапията с вендузи може да допринесе за клинично значимо подобрение в морфологията на целулитните зони. Не се препоръчва използването на вендузи при разширени вени, кожни възпаления, бременност или крехки капиляри (слаби съдови стени). При по-интензивно приложение на вендузите е възможно да се появят петехии, синини, болка и усещане за дискомфорт.