Масажът е пасивна форма на кинезитерапията и е част от физикалните методи на лечение. Той представлява нанасяне на дозирани механични въздействия върху тялото, чрез различни похвати с лечебна и профилактична цел.

В намерени древни египетски книги са описани техники за прилагане на масаж при различни болестни състояния.

Още Хипократ в своите трудове обяснява лечебното действие на масажите, като описва похватите, показанията и дозировката на масажа. По-нататъшното развитие е в древен Рим, където в римските бани е имало обособени места за масаж, като се използвали и най-различни благовонни масажни масла.

Лечебният масаж бива няколко вида според обработваната част от тялото – общ, частичен, локален, сегментарен, a според спецификата на прилаганите похвати – класически, рефлекторен, мануален лимфен дренаж, апаратен, специализиран масаж на някои органи, древноизточни масажи и други масажни техники.

Масажът има четири механизма за въздействие върху човешкия организъм: механичен (локално въздействие), рефлекторен (рефлекторен кръг), хуморален (биологичноактивни вещества) и биоенергиен (жизнена енергия / биоенергия).

Лечебния масаж е медицинска процедура и е от съществено значение човекът, който го извършва да е високо квалифициран специалист в областта, да е с добри познания и дългогодишен клиничен опит. В противен случай ефектът може да бъде обратен! Техниката на лечебният масаж, силата и неговата продължителност се определят строго индивидуално от терапевта в зависимост от етиологията, патогенезата и клиниката на съответното заболяване!